„За жените в науката“: Д-р Росица Паунова, която изследва психични заболявания с помощта на изкуствен интелект
Днес ви срещаме с доктор Росица Паунова - една от носителките на националното отличиe „ За дамите в науката 2023 “ за България. Престижната премия ѝ бе присъдена за нейните новаторски научни хрумвания на публична гала в края на предходната година. Нейният план изследва отрицателните форми на шизофрения посредством функционален ядрено-магнитен резонанс и способи, основани на изкуствен интелект.
„ За дамите в науката “ на L'Oréal и ЮНЕСКО са измежду най-реномираните и предстоящи годишни оценки в научната общественост в България, предоставящи финансова поддръжка на млади дами учени. Отличията имат за цел да поддържат техните научноизследователски кариери и да ги вдъхновят да разкрият целия си теоретичен капацитет.
Ето какви само че показа доктор Паунова за това по какъв начин се е родил ползата ѝ към науката, защо би помогнало нейното проучване и по какъв начин би трябвало да насърчаваме младите девойки да се занимават с научна активност:
***
Кога разбрахте, че желаете да се занимавате с просвета?
Интересът ми към науката се зароди, когато започнах да работя като доброволец в екипа на професор Стоянов през третата година от следването ми по медицина. Казусите, които възникваха в работния развой, предизвикаха интереса ми към невронауката. Естеството на работата, екипът, свободата и творчеството по време на търсене на решения бяха от основно значение, с цел да продължа заниманията си в тази сфера. След като приключих, започнах реализирането на част от концепциите си в региона на невронауката и приложението им в психиатрията.
Как протича работният ден на една жена академик?
Денят е динамичен, изпълнен с разнообразни действия и решение на зародилите проблеми, свързани както с научната ми работа, по този начин и с работата ми като доктор. Аз съм специализант в Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „ Свети Георги “ – Пловдив. Рядко се намира време за отмора, само че когато човек се вълнува от даден въпрос и търси отговорите му, потъва в работата и времето минава незабелязано.
Защо съгласно Вас специалностите в региона на научната активност не се считат за типично женски?
Мисля, че в науката водещи са концепциите, а не полът. Днес дамите са потвърдили достойното си място във всички сфери на живота, включително и в научната. Затова тези, у които се е зародило желанието да се занимават с просвета, би трябвало да бъдат насърчавани.
Какво Ви стимулира в научната Ви активност?
Винаги са ме интересували разнообразни проблеми от заобикалящия ни свят. Вълнуват ме въпроси освен от научно естество, само че науката ми дава опция да диря отговори и да намирам решения. Ежедневната ми работа с пациенти, страдащи от психологични болести, ми демонстрира нуждата от намирането на нови подходи и решения за лекуването и реализацията на тези хора.
Все повече започваме да осъзнаваме голямата мощ, която има изкуственият разсъдък. Каква изгода може да има той за лекуването на психологични болести?
Използването на новаторски способи съгласно мен е от значимо значение за развиването на всяка една научна област. Методите за проучване в психиатрията постоянно остават неразбрани и настрана заради неналичието на справедлива оценка и критерии за разлика от редица други медицински специалности. Използвайки методики, основани на изкуствен интелект, се опитваме да дефинираме съответни райони /невронни мрежи/, отговарящи за появяването или утежняването на обещано психиатрично заболяване, т.е. да обективизираме и валидираме субстрат на болестта.
Жените в науката
Каква е ролята на функционалния ядрено-магнитен резонанс и методите, основани на изкуствен интелект, във вашия метод към проучването на ментални болести?
С помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс по неинвазивен път имам опция да оценя мозъчните функционалности неподвижен и при характерен тласък. Това се случва при оценка на хемодинамичния отговор вследствие на естествена мозъчна интензивност или подтиквана такава. В съответното проучване пациентите минават първо през клинична оценка на болестта, след което се прави магнитен резонанс. В него има три съществени вида серии. По време на първата се прави оценка структурата на мозъка – вижда се дали има, или отсъстват груби аномалии. През втората споделяме на пациентите да си затворят очите и да се постараят да не мислят за нищо съответно. Целта е да оценим функционалността на мозъка неподвижен. При третата серия подаваме на пациента характерен тласък и чакаме ответна реакция – може да бъдат разнообразни проби с въпроси или картинки. Тук пациентът има избрана задача. Например, когато види две идентични картинки, да натисне бутон или да отговори на въпрос по съответен метод.
След като проучването завърши, настава частта с обработката на цялата информация. Екипът ни работи с разнообразни софтуери, основани на профилирана стратегия за калкулации, посредством които можем да забележим дисфункция в някои мозъчни райони или цели невронни мрежи. Също по този начин дружно с сътрудници от Лозана, Швейцария, създаваме нови способи, основани на изкуствен интелект, с помощта на които обработваме информацията по доста по-комплексен метод.
Как се надявате, че вашето проучване ще способства за възстановяване на качеството на живот на хората, наранени от шизофрения, в България и по света?
Използвайки получените резултати, се доближаваме от ден на ден до разгадаването на мозъчните функционалности при психиатричните болести. При дефиниране на избрани райони с нараснала или намалена интензивност сме една стъпка по-близо до по-ранното преодоляване на положението на пациентите, както и до по-прецизен лечебен метод. Всичко това би помогнало за по-благоприятно развиване на болестта. Невронауката е поле, което предлага съвременни, забавни и сложни хрумвания и решения на съществени въпроси в тази област. С това проучване способстваме за развиването й както на национално, по този начин и на световно равнище.
Какви са главните провокации, с които се сблъскват откривателите в региона на невронауката, изключително когато става въпрос за проучване на отрицателните форми на шизофрения?
Един от главните проблеми в това поле е неналичието на дефинирана норма. Все още не са разказани и одобрени всички мозъчни вариации и кои от тях могат да се сметнат за патологични. Учени от целия свят работят по казуса, само че събирането на сходен тип данни е муден и отнемащ време развой. За страдание, за генезата на психиатричните болести към момента няма безапелационни данни, изключително за отрицателните форми при шизофрения. Мисля, че по-задълбоченото изследване на тези признаци е значимо както от научна позиция, по този начин и от обществена, защото консолидираното на пациентите в ежедневни действия е доста значимо за по-доброто им битие и справяне с всекидневни проблеми. Реших да се концентрирам повече върху тази симптоматика, защото изявата й е обвързвана с инвалидизиране на пациентите и утежняването на хода на заболяването, а не трябва да пропущаме и стигматизирането на тези хора в обществото.
Жените в науката
Как можем да запалителен интереса на девойките към науката?
Както споделя Аристотел: „ Всички хора по природа се стремят към знание “. Затова и моят съвет би бил да демонстрират любознание и интерес към заобикалящия ни свят, който ни е прочут, само че и крие доста загадки. Да уголемяват знанията си всекидневно освен в сферата, в която работят, само че и в други сфери на живота
Мотото на националната стратегия е, че светът има потребност от просвета, а науката – от дами. А от какво имат потребност дамите в науката?
Както към този момент означих, в науката по-важни са концепциите, а не полът. Светът през днешния ден преди всичко има потребност от хрумвания, които да бъдат приложени в науката. Жените би трябвало да бъдат подкрепяни да се занимават с просвета и да осъществят откритията си, да бъдат насърчавани да търсят отговори на вълнуващите ги въпроси. Научните проучвания са поле за изява на изобретателните, знаещите и можещите и всеки, въодушевен от някаква концепция, има своето място в него.
„ За дамите в науката “ на L'Oréal и ЮНЕСКО са измежду най-реномираните и предстоящи годишни оценки в научната общественост в България, предоставящи финансова поддръжка на млади дами учени. Отличията имат за цел да поддържат техните научноизследователски кариери и да ги вдъхновят да разкрият целия си теоретичен капацитет.
Ето какви само че показа доктор Паунова за това по какъв начин се е родил ползата ѝ към науката, защо би помогнало нейното проучване и по какъв начин би трябвало да насърчаваме младите девойки да се занимават с научна активност:
***
Кога разбрахте, че желаете да се занимавате с просвета?
Интересът ми към науката се зароди, когато започнах да работя като доброволец в екипа на професор Стоянов през третата година от следването ми по медицина. Казусите, които възникваха в работния развой, предизвикаха интереса ми към невронауката. Естеството на работата, екипът, свободата и творчеството по време на търсене на решения бяха от основно значение, с цел да продължа заниманията си в тази сфера. След като приключих, започнах реализирането на част от концепциите си в региона на невронауката и приложението им в психиатрията.
Как протича работният ден на една жена академик?
Денят е динамичен, изпълнен с разнообразни действия и решение на зародилите проблеми, свързани както с научната ми работа, по този начин и с работата ми като доктор. Аз съм специализант в Клиниката по психиатрия към УМБАЛ „ Свети Георги “ – Пловдив. Рядко се намира време за отмора, само че когато човек се вълнува от даден въпрос и търси отговорите му, потъва в работата и времето минава незабелязано.
Защо съгласно Вас специалностите в региона на научната активност не се считат за типично женски?
Мисля, че в науката водещи са концепциите, а не полът. Днес дамите са потвърдили достойното си място във всички сфери на живота, включително и в научната. Затова тези, у които се е зародило желанието да се занимават с просвета, би трябвало да бъдат насърчавани.
Какво Ви стимулира в научната Ви активност?
Винаги са ме интересували разнообразни проблеми от заобикалящия ни свят. Вълнуват ме въпроси освен от научно естество, само че науката ми дава опция да диря отговори и да намирам решения. Ежедневната ми работа с пациенти, страдащи от психологични болести, ми демонстрира нуждата от намирането на нови подходи и решения за лекуването и реализацията на тези хора.
Все повече започваме да осъзнаваме голямата мощ, която има изкуственият разсъдък. Каква изгода може да има той за лекуването на психологични болести?
Използването на новаторски способи съгласно мен е от значимо значение за развиването на всяка една научна област. Методите за проучване в психиатрията постоянно остават неразбрани и настрана заради неналичието на справедлива оценка и критерии за разлика от редица други медицински специалности. Използвайки методики, основани на изкуствен интелект, се опитваме да дефинираме съответни райони /невронни мрежи/, отговарящи за появяването или утежняването на обещано психиатрично заболяване, т.е. да обективизираме и валидираме субстрат на болестта.
Жените в науката Каква е ролята на функционалния ядрено-магнитен резонанс и методите, основани на изкуствен интелект, във вашия метод към проучването на ментални болести?
С помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс по неинвазивен път имам опция да оценя мозъчните функционалности неподвижен и при характерен тласък. Това се случва при оценка на хемодинамичния отговор вследствие на естествена мозъчна интензивност или подтиквана такава. В съответното проучване пациентите минават първо през клинична оценка на болестта, след което се прави магнитен резонанс. В него има три съществени вида серии. По време на първата се прави оценка структурата на мозъка – вижда се дали има, или отсъстват груби аномалии. През втората споделяме на пациентите да си затворят очите и да се постараят да не мислят за нищо съответно. Целта е да оценим функционалността на мозъка неподвижен. При третата серия подаваме на пациента характерен тласък и чакаме ответна реакция – може да бъдат разнообразни проби с въпроси или картинки. Тук пациентът има избрана задача. Например, когато види две идентични картинки, да натисне бутон или да отговори на въпрос по съответен метод.
След като проучването завърши, настава частта с обработката на цялата информация. Екипът ни работи с разнообразни софтуери, основани на профилирана стратегия за калкулации, посредством които можем да забележим дисфункция в някои мозъчни райони или цели невронни мрежи. Също по този начин дружно с сътрудници от Лозана, Швейцария, създаваме нови способи, основани на изкуствен интелект, с помощта на които обработваме информацията по доста по-комплексен метод.
Как се надявате, че вашето проучване ще способства за възстановяване на качеството на живот на хората, наранени от шизофрения, в България и по света?
Използвайки получените резултати, се доближаваме от ден на ден до разгадаването на мозъчните функционалности при психиатричните болести. При дефиниране на избрани райони с нараснала или намалена интензивност сме една стъпка по-близо до по-ранното преодоляване на положението на пациентите, както и до по-прецизен лечебен метод. Всичко това би помогнало за по-благоприятно развиване на болестта. Невронауката е поле, което предлага съвременни, забавни и сложни хрумвания и решения на съществени въпроси в тази област. С това проучване способстваме за развиването й както на национално, по този начин и на световно равнище.
Какви са главните провокации, с които се сблъскват откривателите в региона на невронауката, изключително когато става въпрос за проучване на отрицателните форми на шизофрения?
Един от главните проблеми в това поле е неналичието на дефинирана норма. Все още не са разказани и одобрени всички мозъчни вариации и кои от тях могат да се сметнат за патологични. Учени от целия свят работят по казуса, само че събирането на сходен тип данни е муден и отнемащ време развой. За страдание, за генезата на психиатричните болести към момента няма безапелационни данни, изключително за отрицателните форми при шизофрения. Мисля, че по-задълбоченото изследване на тези признаци е значимо както от научна позиция, по този начин и от обществена, защото консолидираното на пациентите в ежедневни действия е доста значимо за по-доброто им битие и справяне с всекидневни проблеми. Реших да се концентрирам повече върху тази симптоматика, защото изявата й е обвързвана с инвалидизиране на пациентите и утежняването на хода на заболяването, а не трябва да пропущаме и стигматизирането на тези хора в обществото.
Жените в науката Как можем да запалителен интереса на девойките към науката?
Както споделя Аристотел: „ Всички хора по природа се стремят към знание “. Затова и моят съвет би бил да демонстрират любознание и интерес към заобикалящия ни свят, който ни е прочут, само че и крие доста загадки. Да уголемяват знанията си всекидневно освен в сферата, в която работят, само че и в други сфери на живота
Мотото на националната стратегия е, че светът има потребност от просвета, а науката – от дами. А от какво имат потребност дамите в науката?
Както към този момент означих, в науката по-важни са концепциите, а не полът. Светът през днешния ден преди всичко има потребност от хрумвания, които да бъдат приложени в науката. Жените би трябвало да бъдат подкрепяни да се занимават с просвета и да осъществят откритията си, да бъдат насърчавани да търсят отговори на вълнуващите ги въпроси. Научните проучвания са поле за изява на изобретателните, знаещите и можещите и всеки, въодушевен от някаква концепция, има своето място в него.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ